Разказът "Букет кокичета" е получил 3-та награда в конкурса "Таласъмия" 2008 - ежегоден конкурс за литературно произведение, базирано на фантастичното и митологичното в българската история и фолклор (за съжаление, понастоящем преустановен, вероятно по финансови причини).
Издателство: ИК”Квазар”
ОТКЪСИ ОТ РАЗКАЗА
...
В пета аудитория беше настъпила тишина. Леко напрежение се усещаше във въздуха, придружаващо очакването за нещо ново. Имаше и правостоящи. При влизането на русата жена един кавалер уважително й отстъпи мястото си на последната банка. Новодошлата определено предизвика смут всред мъжката част на аудиторията.Професорът застана пред дъската, поздрави и започна лекцията си.
- Тези от вас, които не са за първи път тук – и погледна към русата от последния ред, която го изпиваше с поглед, - знаят, че една от основните задачи на лекционния курс е да постави хипотезата за обективната реалност на някои митологично представени образи в светлината на съвременните разбирания за материята, духа и резултатите от теорията на торзионните полета. Затова призовавам новодошлите, да не очакват в тази аудитория приказки от 1001 нощ, нито литературно четене на легенди или твърдения, достойни за някой псевдоекстрасенс-шарлатанин. Това не е спиритичен сеанс или вещарско сборище, нито филм на Спилбърг. С проблема в момента се занимават 85 университета от цели свят и един от тях е нашият. Обзорът и заключенията, които аз тук правя, се базират върху изследванията на международни авторитети, занимаващи се с тази интердисциплинарна наука, със специалности в областта на физиката, химията, биологията, медицината, философията, психологията и някои технически специалности. Самият аз съм биолог и от няколко години специализирам в това направление, като имам възможността и удоволствието да работя по някои вътрешноуниверситетски и международни проекти.
Позволяваше си винаги подобен кратък преамбюл защото добре знаеше, че в залата присъстват и много скептици, дошли да търсят уязвимите елементи в теоретичната му конструкция или такива, решили да се позабавляват с поредните смехотворни идеи на един налудничев професор.
- Днес ще говорим за друга група митологичните същества, „Самодивите”. Под това име аз ще наричам род представители, които в специализираната литература се срещат с различни имена: самодиви, самовили, юди, вили, русалки, русалийки, водни нимфи, а различното между тях е подобно на расовите или пък родово-видовите различия, при класификациите на познатите ни биологични видове.
Вече се появиха първите усмивки, основно всред мъжката част на публиката.
- Многобрайните източници предлагат различни характеристики, които определят материално-ефирната двойственост на тези... – академично погледнато, трябваше да употреби понятието „обекти”, но той не одобряваше тази дума, затова избра по-меката, - субекти. Отново, както и в предишните лекции, се сблъскваме с този дуализъм, който при отделни случаи се проявява във веществен или в духовен вид. Водеща идея в моето обяснение е единството на света, или казано по-художествено, фактът, че всичко е замесено от едно тесто. Само че, някъде тестото е с мая, другаде е предназначено за содена питка, някъде е втасало, другаде му е поставен синтетичен набухвател. Крайният продукт в нашето „хлебопроизводство” зависи и от вида на фурната, температурата и времето за изпичане. Метафоричното тесто идентифицираме с торзионно-полевата основа. Само една скоба: за нас е интересно не толкова наименованието на тази основополагаща форма, колкото самата идея за единството, което дава вече възможност да разсъждаваме за нашите главни герои в лекцията, като обективна реалност и да ги освободим от оковите на чистите митове. Да осавим полетата на физиците.
На предните банки седяха „очилатковците”. Така ги наричаше Александър. Това бяха отличниците от началните курсове на факултети или ученици в по-горните класове, които въоръжени с дебели тефтери и резервни химикалки се стремяха да записват подробно чутото, а после подчертаваха с цветни моливи, преценените за важни, абзаци.
- Всички видове са с отявлени женски полови белези. Родовата структура е еднополова. Да си припомним, че при рода „Върколак” се наблюдаваха само мъжки индивиди. Подобно на него и родът „Самодиви” има определена съвместимост с вида Homo Sapiens, която се изразява във възможността за възпроизводимост при участието на представители от отделните видове.
Из залата се разстла леко шушукане.
- Можем да опишем няколко вида, съгласно морфологичните особености, като всички са човекоподобни при вещественото си проявление. Разбира се, същесвуват и чисто ефирни видове, които или не могат, или не искат да се материализират. Овеществени, самодивите са идентични с външния вид на прекрасни млади жени, с червени или руси коси, с крила или без и основното им качество, да се преобразуват от материален в ефирен вид и обратно. Това отговаря на преданията, в които се казва, че са наблюдавани или като прекрасни момичета, или като вихрушки. Вихрушката е преходна фаза при този преход на формата. Само като аналогия, мислете за нея, като за водата, когато силно нагрято парче лед се превръща в пара.
Характерна е способността за левитация. Твърде вероятен е процесът на реинкарнация, което на този етап е само предположение. Възможно е да протичат и процеси на метаморфоза от един вид в друг. Тук бих искал да спомена, че има резон да отделим Юдите, като отделен вид, който има и определено старшинство в социалната структура на рода, а не да ги възприемем, като възрастни индивиди на самодивите или някаква тяхна еволюционна мутация.
Професорът усещаше върху себе си стотици чифта очи и му се стори, че леко му се вие свят. Точно пред него, до централната пътека в края на реда, извита леко настрани, за да има видимост, с облегната глава на дланта, с коса, почти разпиляна по пода, с полузяпнала уста го гледаше жената от коридора.
- За външния им вид източниците са категорични – продължи професор Обрейков. - Облечени са с бели дрехи, с прозрачна бяла риза (кошуля) или бял сукман, зелен пояс и забунче, препасани със зуница (опас), която има цвета на дъгата, но с преобладаване на зеления цвят. Имат и було, бяло наметало, наричано сянка или лъч, което понякога скрива дългата им руса коса – Обрейков не сваляше очи от жената в края на редицата, докато правеше това описание, сякаш четеше по нея. – А... ако искате нагледна илюстрация, можете да погледнете госпожицата от последната банка на тази редица – всички се извърнаха натам. – По отношение на физически облик, а сега виждам и почти по облекло – околните забелязаха белия сукман на жената, - колежката е типичен модел на самодива. И без да ми се разсърди, ще добавя – прекрасен екземпляр. Благодаря за помощта, която ми оказвате в тази лекция – се обърна лично към нея.
Аудиторията се поразмърда и смутено се позасмя на шегичката.
- Характерен е самодивския танц, често разглеждан като ритуал, но аз го приемам за генератор на вътрешни енергии, подобно на водните процедури, които поддържат материалното проявление и развиват определена емоционалност. При танца те имат нужда от музикален съпровод (спомнете си за отвлечени овчари, които са принудени да свирят до припадък) и то чрез използване на звукове с определен честотен диапазон и тембър – изключително е изискването за кавал. Някои колеги го свързват и с феномена паневритмия.
Единодушно е мнението на специалистите, че материализацията им е в зависимост и от химическите съединения, съдържащи се в билките, които те добре познават и ползват. Това, като последствие, е довело до по-особеното им емоционално поведение, някои ексрасензорни умения, граничещи с възможностите на чистата магия. За това говорят фактите, че се хранят и с отровни гъби, както и систематично отъпкват поляни, обрасли с определени видове билки. Ще илюстрирам мисълта си с една от ползваните билки. Това е така наречения смил: Helichrysum arenarium. Наличните в него фталиди, кумарини, стероли, етерични масла, инозитол, каротеноиди и др, го прави близък по съдържание на дрогата. Освен това стимулират секреция на жлъчен, стомашен и панкреатичен сок, което довежда до изводите за морфологични особености при самодивите и за определена ензимна недостатъчност при материализацията.
- Инозитол и какво беше другото? – обади се един пъпчив акселерат, с големи диоптри, седнал на първата банка, който записваше усилено.
- Май казах каротеноиди, но това не е най важното. Идеята е в съпоставката с опойващите и халюциногенните субстанции.
Професорът направи дълга пауза и когато всички помислиха, че е загубил мисълта си, с тих и някак си, тържествен глас продължи:
- Нещо изключително интересно, което трябва да отбележим, са резултатите от репродуктивната им функция.
- Юнаците! – се извика един дългокос младеж от задните редове с татуировка на череп върху лявото рамо.
- Четете мислите ми, колега, следващата лекция ще я посветя на вашия вид.
Някои угоднически се позасмяха, но скоро в аудиторията отново настана мълчание.
- Според източниците бременността трае като при хората – девет месеца. Анатомията на самодивата се поизменя. Особеността е в огромните гърди, които се образуват, твърди се, че те били толкова големи, че се налагало да ги премятат през рамо. Но вероятно не самият факт на зачеването между два различни вида е най-важното, а кърменето, това което се съдържа в самодивското мляко. Самодивската рожба, ще я наричаме юнак, е винаги от мъжки пол и с някои особености, което ни дава право да я определим, като представител на отделно подразделение, може би подвид. Юнаците са изпълнени с невъобразима сила и възможности, така че, стават заплаха и за други митологични родове – чародеи, змейове, припомнете си материала от предишните лекции. В социално и емоционално отношение се различават и от бащиния вид и от майчиния род. Между отделните индивиди има вражда и ненавист, което ни говори за невъзможност за социализация. Наблюдава се стремеж към демонстрация и реализация на индивидуалност. Но силата им... силата е нещо, което ги прави...
Някой от правостоящите избърза:
- ... универсални бойци!
...
.