Разказът е публикуван в този АЛМАНАХ.
ОТКЪС от разказа:
...
Отвориха шишето и пиха. Нощта се спусна, а скоро излезе луната. Младежите сякаш това и чакаха. Изсвириха отново „Джулай морнинг”, но нещо песента не вървеше. Оставиха я на средата. После някой се опита да възпроизведе само виковете от припева, но се закашля на високите места и се отказа. Чу се отваряне на бирени кутийки, някой се оригна, после се умълчаха. Една мътна, пуста лунна пътека шаваше отсреща.
Чу се женски смях, някъде по-отстрани. Мъж и жена седнаха на достопочтенно разстояние от водата и се прегърнаха. Зад тях хотелът догаряше, а пушекът застилаше града. Нещо си зашушукаха, а после отново се изсмяха.
- Я, кажи пак нещо за душата - каза тя.
- Наистина ли не вярваш, че съм романтичен?
Тя се изсмя продължително и леко истерично.
- От къде ти идват на ум тези шеги?
- Морето, вълните... бризът, това е... това е вечността, това е любовта...
От там се чуваше само пискливият й смях, който премина в спастична кашлица.
Вятърът стихна съвсем. Морето се укроти и примря укротено в собсвената си гнус. Някой от младежите хъркаше. Курортистът и домакинът лежаха по гръб. До тях се търкаляше празна бутилка от мастика. Лунната пътека свършваше в краката им. Последните отблясъци на пожара лизваха плажа, като развалени прожектори, насочени към празна сцена. Откъм по-мръсната част на брега се заниза върволица от хора. Идваха, като безплътни сенки, стъпваха бавно, с наведени глави, като на поклонение. Отблясъците различиха забулените им с бели качулки глави. Курортистът ги оприличи за себе си, като излизаще от балнео-процедури. Първият ги водеше косо към морето. Всеки стъпваше в стъпките на предния и, видеше се, не смееше да се отклони от начертания от водача им път. Стигнаха до морето. Наредиха се в редица успоредно на брега. Легналите мъже се наддигнаха и се загледаха в гърбовете им. Лунната пътека разделяше редицата на две. Като по даден знак свалиха качулките и ги захвърлиха. Бяха десетина голи мъже. Повдигнаха сведените си глави високо и нагазиха в гъстата вода. Когато тя им стигна до колене се спряха. Телата им започнаха леко да се клатят в синхронен ритъм. На всички лявата им ръка беше опряна до гърба, а дясната беше отпред. Само при най-крайния - обратно. Леко се поклащаха и този ритъм бавно, но невъзвратимо се учестяваше. В тишината се чу зачестеното им дишане.
- Какво правят, по дяволите? - курортистът се изправи.
Домакинът се беше облегнал на лакът, гледаше натам и се смееше.
- Сектата - каза той, сякаш нелепият мизансцен отсреща не го учудваше.
- Но какво правят? - курортистът явно подозираше нещо в клатещите се движения, но не смееше да го произнесе.
- Не виждаш ли, онанират.
- Ужас!
- Хм, защо мислиш така? Австралийската изследователка Лиса-Ан Гершуин от университета „Джеймз Кук” определи ужилването от ируканджи като виаграта на бъдещето. Отровата предизвиква продължителна ерекция, съпроводена с болка и после смърт. Какъв по-добър начин да слееш в едно страданието, удоволствието и спасението и да ги превърнеш в отрицание и откровение. Морето винаги е взимало жертви и може би затова ние го жертвахме.
Една стара табела се откърти от ръждясалата й рамка. Увисна и проскърца. На нея пишеше „Пазете чистота”.
...