ОТКЪС ОТ РАЗКАЗА
Язовирът "Брокопондо" е амбициозен правителствен проект, въодушевен от получената автономия на Суринам в състава на Кралство Холандия. През 1964 това мен не ме вълнуваше, както не вълнуваше нито един участник в сроежа, предполагам и Силу. Наеха ме за добри пари, за да използват моя опит. Преминахме океана с кораб (тогава авиодиспечерите стачкуваха) и акустирахме в Новия-стар свят, като магелановци. Правото и очакването да се завърнем ни даваше властта да издържим. Силу, както и повечето работници от племето киче-майа, изпратени тук от Гуатемала, нямаше да направят това, защото тяхната тропична гора беше съсечена и изгорена.Моите сериозни познания в хидротехническото строителство и чувството за самосъхранение, обладаващо всеки гурбетчия, ми даваха основание делово и педантично да изпълнявам проекта, подобно на уморен администратор, за когото дърветата представляват горски фонд, а хората – човешки ресурс.
Щом след толкова години пред очите ми се разля тинята на "Брокопондо", си позволих да забелязвам неща, които преди отминавах с безразличие. Може би заради възрастта, може би заради резултата на нашия труд, дистанцията на моето безразличие се беше запълнила или не смеех да призная нейното съществуване.
Някога, в продължение на деветстотин и петдесет квадратни километра се стелеше свежа и жизнена тропическа гора, дъхаща на живот. Сега неравните контури на водоема затваряха в геометрията си кален и вонящ разлив, до който можеш да издържиш недълго с кърпа на лицето, а за да работиш продължително ти предоставяха противогаз. Сероводородният смог се разпространяваше на около шейсет километра. По бреговете се трупаха заседналите, гниещи клони на дърветата, залети живи от водата, а в средата огромни масиви воден хиацинт и цератоптерис създаваха гъста драперия. Такава беше оперативната сводка, по която заседавахме още първия ден, когато окаляният ровър ни стовари пред импровизираната зала.
До мен седяха Дези Бýтерзе - представител на Суринамското правителство и Жоау Мадейрос – технически директор на обекта през онова време. На отсрещната страна на масата се бяха настанили еколозите, представителите на местната професионална конфедерация и активисти на КТПИ[i]. Въпреки уплътнената със силикон дограма и аспирацията, в залата вонеше натрапчиво на сероводород и гнилоч. Дамите от екологическата делегация – две млади креолки, държаха демонстративно пред носовете си салфетки. Първи започнаха КТПИ. Селяните от индонезийско потекло бяха всред най-засегнатите от екологичната катастрофа. Самите представители разполагаха с имения надолу по реката и словото им беше злъчно и нападателно. Предоставиха официална статистика за поразеното от малария и шистозоматоза население, като отбелязаха, че заболеваемостта бележила грандиозен ръст. Включиха се еколожките, които повдигнаха тона с раздразненост и тревожност. По техни сведения, правителството на Суринам използвало хербицида 2,4-Д при неуспешен опит за унищожение на заблатяващата растителност. Единият от КТПИ – дребен азиатец, вероятно индонезийски китаец, замаха настоятелно с пръст срещу Дези Бýтерзе и каза нещо на холандски. После Жоау ми преведе, че този хербицид в действителност бил основна съставна част на американския дефолиант използван във Виетнам и китаецът искал незабавно обяснение от Парамарибо. Представителят на конфедерацията реши, че трябва да атакува и от своя ресор, като запита, защо правителството не е финансирало предварителното изсичане на тропичната гора, което би донесло заетост на свободната работна ръка.
Дези Бýтерзе не се помръдна. Струйка пот тръгна по слепоочието, но той не посмя да извади кърпичка, за да не помислят, че ще я постави пред носа. Тогава Жоау се наведе към мен и със сериозен, делови тон прошепна:
- Мистър Данов, не смятате ли, че ако тук не миришеше, всичко щеше да бъде ОК? Аз гледах през мътното стъкло, а вън ме чакаше Силу. Познах мършавата му фигура и лицето, със следи от татуировки. Когато привършихме безплодната среща, той ме покани да го последвам и се подчиних. Тук вече бях безстрастен свидетел и чаках да привършат формалностите.
[i] Каум Тани Персатаун Индонезия – политическата организация на суринамските селяни от индонезийски произход. Б.а.