ОТКЪС ОТ РАЗКАЗА
...
― Заваля ― погледна часовника си Д’Ерже. ― Хер Ландсмахер, особеното в тази инсталация е точната прогнозата на синоптиците.
― Но какво е това? ― Надя не изпускаше от очи илюминатора. ― Но това е... това е червен сняг?
― Точно така, мадам, наблюдавайте внимателно Берн, който чака първия си тазгодишен зимен валеж.
Сняг като червени буболечки прелиташе около тях. Беше толкова интензивен, че след около половин час създаде тънка, алена пелена върху всичко отдолу. Алени улици, алени покриви, алени корони на дърветата. Алено задраскваше студения въздух над града, докато падаше. Там, където допираше до топла повърхност се образуваха алени локви. Беше толкова алено, че изведнъж градът заприлича на кланница. Надя се отдръпна от илюминатора и потръпна.
― Не може, не може снегът да е червен!
― Защо, мадам, въпрос на виждане.
― Но това е ужасно!
― Това е опаковка, госпожице ― обясни Александър. ― Но с по-особен материал.
― Да, господин Данов ще ви обясни най-добре. Нали е сънародник на Кристо.
― Не възприемате ли този вид инсталация? ― обърна се към Д’Ерже.
― Аз възприемам всичко, млади господине, такава ми е работата, но има неща, които излизат от контрола на съзнанието. Какво е това, нова дреха за един стар град? Да покриеш истината с лъжа? Понякога ни изпращат такива номинации...
― Ние познаваме до болка града си ― Данов се обърна към зяпналата го Лупи, ― сградите, покрай които минаваме всеки ден, дърветата, дотолкова, че вече не им обръщаме внимание. И един ден – изненада. Събуждаме се или летим над града и виждаме нещо различно. Нещо временно, което ще видим за малко, само ние, само сега. Нова емоция, нов копнеж, върху забравеното старо, което е непрестанно пред очите ни. Това е като пролетта, която опакова земята в багри, като зимата, която прави същото в бяло, като новата рокля на приятелката ни, като новите тапети в гостната ни. Но едновременно е по-различно, защото никога няма да се повтори, защото артистът е направил сценария. Споменахте одеве за един мой сънародник. Да, Кристо и Жан-Клод го правеха и то добре. А червеното отдолу е и предупреждение, то е цветното послание на артиста. Признайте си, госпожице, че бяхте много впечатлена, но и уплашена, защото този цвят ви напомня на нещо ...
― Не го казвайте!
...