СОЛЕНА ЛЮБОВ

 

Национална литературна награда „Ники Русиновски“

Конкурс на "Български издател" и сайт "БУКВИТЕ"
Номинация за разказ


ОТКЪС ОТ РАЗКАЗА

Корабът, прицелил се в слънцето, засуква перести вълни. Припича странно. Заобленият хоризонт не позволява никакви илюзии за нещо вертикално, нито живо, нито мъртво. Навсякъде е отегчителна пустош за очите и съдържателна плънка за мислите. Безпределното синьо-зелено ме тегли необещаващо. Не мога да предприема нищо повече от една влажна въздишка в притихналата сцена на атлантическата бездна, която крие зад кулисите си изненадващата коварност на една скъпа пиеса.

Тълпим се на дълга опашка зад бушприта на кораба. Нелепа е тази върволица. Последен съм. Винаги, когато опашката е дълга, и аз заставам смирено на края й, зад мен не се нарежда никой. Белязан съм да слагам точка. Но този път няма да е точно така. До мен е млада дама. Повдига се на пръсти и наднича из-над рамото ми. Отстъпвам й мястото си. Не искам да бъде последна. Тя е изрусена и накъдрена под широкопола шапка. Нозете й се крият в дълга копринена рокля. Устните са ягодови. Ще ми се да не е аниматорка, но тук понякога и действителността се възприема за илюзия. На първата страница на наръчника пише, не, заповядва се: „Не мисли, а чувствай! Затова си тук.” Подчинявам се на тази заповед. Подчинявам се.

На носа, до късия бушприт стоят двама униформени служители на „Aauthentic Cruiser Line”, които, личи по изгладените униформи, трябва да са служители на „White Star Line”. Пускат по двама до носа на кораба, срещу добра сума на човек.

Питам дамата за името й. Не толкова, за да науча нейното, а да зная как иска да се обръщам. Тя, разбира се, е Роуз. Заради това нелепо събиране на гласни решавам да я нарека Роза. Казвам й, че идвам от страна, в която розите са на почит. Не пита коя е тази страна, не пита и къде отивам, не пита за името ми. Ясно е, аз съм Джак, друго и не може да бъде. Омачканият костюм, който ми дадоха, ми е неудобен, но точно затова е костюмът на Джак. Роза вади наръчника и си припомня всъпителните думи, които трябва да изрече. Моя съм забравил в каютата. Нещо не се получава. Опитва се да ме придума, че съм емигрант и билетът съм спечелил на покер, а тя е сгодена и това е пътуването, което ще я отведе до брака... или нещо такова... английският ми понякога е ужасен.