РИЦАР ЗАВИНАГИ

 НЕПУБЛИКУВАНИ ЛИТЕРАТУРНИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ

– – –

Линеят уморените доспехи,
оставени до пътната врата -
свидетелства за доблест и успехи.
на бляскави дуели паметта.

Смирена броня с благородна патина.
Нагръдник, изкривен от ударите на сърцето.
Жаравата разпръсква светлина,
а върху ризницата още дъха цвете.

А шпорите висят под конска сбруя
окачена над стария диван.
Опасвали са някой верен Росинант,
по хълбоците с потна струя

Сега е тъмно и навън вали,
а укротена сянката застина.
Десницата ранена пак боли,
не стиска меч, а чаша вино.

Очите, втренчени в нощта, блестят.
Ушите още глъхнат в тропот на копита.
Обет за вярност устните шептят.
Душата-лястовица още скита.

И щом потрябва, времето сурово
ще сипе нова прах по пътя стар,
да отпечата стъпките отново
на своя непреходен господар.

И винаги ще скърцат рицарски доспехи,
докато има на света поне една жена,
и винаги сърцето ще се гърчи без утеха,
за да покаже, че честта не е вина.

2007-11-08
2017-04-25